Меню Търсене

Храм Св. Николай Мирликийски Чудотворец Разград роектиран от арх. А. Карамалаков от Велико Търново и изпълнен от предприемача Бюлбюл Димитров

Възможности

  • Град

Работно време:

Храмът е отворен всеки ден от 7.00 ч. до 18.00 ч. утринна служба - 7.00 часа вечерна служба - 16.00 часаи на всички малки и големи празненства св.литургия.

През 1903 г. Храм „Св. Николай  Мирликийски  Чудотворец“  гр. Разград е преустроен, като са прибавени камбанария, построена от предприемача Иванчо Кулев през май същата година, и централен купол в наоса – проектиран от арх. А. Карамалаков от Велико Търново и изпълнен от предприемача Бюлбюл Димитров през месец октомври

В камбанарията са поставени трите къмбанни. Двете камбани имат релефни образи на Св. Николай Чудотворец и надписи отдолу.

Първата набавена камбана е най-голямата тежи 400 кг. Донесена е в навечерието на освобождението през 1875 г. и то след дълги ходатайства и настояване пред турското правителство. Поръчаната камбана е пристигнала в Русе и е престояла в Русенската митница цели две години, докато се убедят разградските турци и дадат разрешение да се бие камбаната за богослужба и за погребение

На втората по големина камбана има кръгообразни надписа по повърхността, успоредни един на друг. Най-горния надпис има съдържание: „Храм „Св.Николай Чудотворец““ . Вторият надпис, който е под първия гласи: „Благовествуй земля радост велию, пойте небеса божию славу“. Третия надпил, малко по-надолу е „Отлята в завода товарищества П.И. синове в Ярославе. Весъ 25 пуда з пуда“.

Третата най-малката камбана има следния надпис: „Тази камбана е излята с издивението на църквата „Св.Николай“ в Разград. 30 ноември 1906 г.“.

Красиво построеното кубе с металически кръст отгоре, високо издигнатата камбанария с отворен сводест покрив, украсена с кръст на върха и с трите камбани под свода са външната украса на църквата.

Друг ценен недвижим имот на църквата е библиотеката. Основана е още след Освобождението. Църковната библиотека притежава книги от най-различни автори, с различно съдържание: религиозно и светско, художествено, философско, историческо, икономическо и др.

До 1944 г. библиотеката е получавала и изданията на списания, вестници и книги на някой епархии. Сега редовно получава „Църковен вестник“, „Духовна култура“, издания (годишници) на Духовната Академия и много синодални издания.

До 1959 г. библиотеката се помещава в отделни библиотечни шкафове, но не е била подредена, така че лесно да се откриват книгите. През същата година се отделя стая за библиотеката, направя се специален библиотечен шкаф, който позволява бързо и леко използване на библиотечния фонд.

С помоща на дарители през 1862 г. е изработена дърворезбената украса на църквата, дело на прочутив възрожденски майстор – Генчо Кънев. В следващата 1863 г. образописецът Захари Цанюв (Стефанов) и синът му рисуват осем големи иконостасни икони.

В 1885 г, майстор А.Станишев изработва иконостаса, който поради липса на средства остава с недовършена според първоначалния замисъл позлата.

От вътрешната страна на иконостаса са поставени четири стари икони с надпис над тях „Захари иконописец и син его от Трявна 1863 г.“. Първата е „Св.Андрей първозваний“ – даром от състав Абаджийски през 1863 г. Втората икона е „Св.Атанасий Велики“ – даром от състав Железарски през 1868 г. Третата „Св. пророк Илия“ е подарена от състав Кожухарски, отново през 1863 г. И четвъртата икона „Св.Спиридон Тримитунски Чудотворен“ дарена от състав Чехларски през същата година.

По същото време е направен и владишкия трон от неизвестен майстор, но по стил е хармоничен с иконостаса и вероятно е изпълнен от същия автор. По късните икони са на тревненски майстори. В последствие по иконостаса са добавени и нови икони.

На отделно място се пазят и 45 стари икони, малък формат, почти за всички празницци през годината, изработени през 1842 г. През тези години в Разград е бил поп Иванчо зографин. Повечето от тези икони са негово дело.

През 1923-1924 г. е извършен основен ремонт на църквата по проект на инж.Антон Пентиев, направен от предприемача Стефан Калчев. Укрепени и отремонтирани са кубето, прозорците, вратите, покривът, троновете за сядане на миряните, изработен е мозаечен под пред олтара, подменена е голяма част от каменния под с пясъчно душеме, сложени са входни еднокрили врати за олтата, направена е каменна настилка около църквата и др.

Шест мраморно боядисани стълба крепят цялата сводеста постройка. Стенната иконопис по вътрешните стени на целия храм и в Св.Олтар е направена през 1933 г. и е творение на най-големите художници на тогавашната иконопис – проф.Стефан Иванов, Георги Желязков и Пефев.

Двата стъклени полюлея, образа на Бога Саваота на купола на кубето, с молитвата „Отче наш“ около него, тежките месингови свещници – всичко това навява благоговейни чувства и извиква дълбоко религиозно настроение.

През 1946 г. лявата страна на притвора се прегражда за параклис „Св.вмчца Варвара“, където се служи през годината, особено зимно време и ежедневното правило и Св.Литургия през по-малките празници. През 1955 г. самоукия художник П.Карбонов е нарисувал няколко икони на стената в притвора, параклиса и една в храма, които икони, разбира се, не издържат на никаква критика.

През 1949 г. лекарят д-р Георгий Лободовски подарява на храма в памет на починалата си съпруга Александра „Голгота“ – дървен Голготски кръст, който е поставен до левия преден стълб в храма.

През 1955 г. Петрана Ганчева Върбанова подарява на църквата иконата „Св.Богородица с Младенеца в ръце“, поставена до десния преден стълб в храма, в памет на убития й брат Иван.

Коментари

Забележителности в Разград
Интересни места около Разград