Меню Търсене

Съева дупка Пещерата Съева дупка е една от деветте благоустроени пещери в България.

Възможности

  • Селски туризъм
  • Скали
  • Природа

Пещерата Съева дупка е една от деветте благоустроени пещери в България. Намира се до село Брестница, Ловешка област. Името ѝ идва от братята близнаци Съю и Сею, които са използвали пещерата за укритие по време на османското владичество. Съева дупка е обявена за природна забележителност със Заповед No 2810 от 10.10.1962 г.
Съева дупка се състои от 5 зали, най-голяма от които е залата на Срутището. Проникването в пещерата се осъществява чрез слизане по метална стълба в първата пещерна зала. Тя е с площ 750 м2. Тя е доста бедна на пещерни образувания в сравнение с другата част от пещерата. Името си „Купена” е получила от високия 3,5 м каскадно оформен сталагмит, наподобяващ купа сено. Отдясно на пътеката проблясват малки езерца и панички. В ляво по стената има синтрови образувания, повърхността им е покрита с кашообразна бяла маса – пещерно мляко. В тази част на залата посетителят може да наблюдава окаменената фигура на „Виещият вълк”, над който виси каменна агнешка глава. Погледнати отдалеч, синтровите образувания изглеждат като развалини на римски град. Ниският таван е подпрян от два големи сталактона, от които е раздвоен в горната част.
Втората пещерна зала е известна като „Срутището”. Името ѝ е свързано с голямо срутване на скални блокове от тавана на пещерата по време на земетресение. Тя е сравнително бедна на синтрова украса. Отдясно на пътеката е забележителният сталактон, съборен между блоковете, напомнящ голямо оръдие – „Дебелата Берта”. По-забележителна е лявата част на пътеката – от тавана на пещерата висят малки сталактити, приличащи на вкаменен дъжд. По стената на залата е изваяна женска фигура. Заглеждайки се в красивите калцитни образувания, някои посетители виждат образа на Ботев, трети откриват Балдуиновата кула и т.н. Стените на тази пещерна зала са покрити с красиви калцитни образувания, част от които са опънати като различни по дебелина каменни струни; те образуват Органа на пещерата – мястото, където може да се послуша пещерна музика. При удар на всяко едно от прекрасните пещерни образувания, в зависимост от дебелината, дължината и кухините, издава звук, съответстващ на определен тон или полутон от гамата. Когато се почукат леко, звънят като чамове.
Следва третата пещерна зала – „Хармана”, където започва приказният подземен дворец. Залата е равна, почти кръгла, застлана с глина. Отляво на пътеката може да видите два дебели глинени наносни конуса. Материалът е червено-обагрена глинеста плиоценска почва. Обиколката на най-дебелия сталактон в пещерата е 13 м. Северозападно от „Хармана” са разположени недобре оформените зали – „Белият замък” и „Космоса”. В последните три зали на Съевата дупка е събрана разнообразна красота. В този приказен свят се преплитат всички нюанси от топли цветове, като преобладава кремавият цвят. Разнообразни по форма и големина причудливи, обикновени, мечовидни и други сталактити, каскадно оформени сталагмити, някои от които имат височина до 4 м, сталактони и други пещерни образувания.

Коментари