Меню Търсене

Стобски пирамиди Стобските пирамиди превъзхождат дори и чудесата на света

Възможности

  • Скали

В западните поли на Рила планина, точно на самия вход към долината на река Рилска и Рилския манастир, се намира село Стоб – наследник на древния тракийски град Стоби, унищожен според преданията при наводнение. Някогашният град-крепост е включен за пръв път в българската държава от хан Крум в началото на IX век. През 1190 година българските войски отново надделяват над византийците, но през 1254 г. е присъединен към Никейската империя от Йоан ІІІ Дука Ватаци. Градът е присъединен за пореден път към България по времето на Иван Александър (1331-1371), а в местността Църквището е открит кръст с надпис от 1373 г.
Самото селище днес въпреки древната си история не е толкова популярно, колкото намиращия се в непосредствена близост до него природен феномен – Стобските пирамиди. Може би те отстъпват на Мелнишките по размери, но според мнозина ги превъзхождат по живописност и богатство на форми.
До с. Стоб се достига лесно – намира се на 96 км южно от София, като се пътува по международен път Е-79 (София – Атина) и само последните 7 км са след отклонението за Рилски манастир. Селището е разположено на два километра от единствения път към Рилската обител. Ако разполагате с повече време, е добре първо да посетите туристическия информационен център в селото. Той е съвсем близо до площада, като за улеснение на туристите са поставени указателни табелки. Представлява модерна едноетажна сграда с удобен охраняем паркинг, зелена площ с пейки и масички, тоалетна и всичко необходимо за туриста, пристигащ от дълъг път. Там ще имате възможност да получите и подробна информация за туристическите маршрути, забележителностите в околността и местата за отдих и настаняване.
Началната точка за екомаршрут Стобски пирамиди е църквата „Св. Прокопий” в западния край на селото. Оттам продължава почвен път, който се изкачва нагоре по склоновете на планината и след по-малко от километър отвежда до същинското начало на маршрута – местността Църквище. Тук е крайната точка, до която може да достигнете с автомобил (въпреки че поради лошия път е най-добре да го оставите още на паркинга до информационния център). На това място е поставено информационно табло, на което са обозначени: туристическа карта на целия регион, туристическа карта на тази част от Рила планина и информация за други природни забележителности и исторически обекти в околността.
От местността Църквище се тръгва по горска пътека, маркирана с червен цвят, която плавно се изкачва към билото. И тук създателите на маршрута не са спестили средства и са поставили дървени пейки за отдих за най-уморените туристи. Въпреки това не се бавете с много почивки, защото предстоящите гледки ще ви накарат да забравите за умората от физическото усилие. След 15-20 минути пътеката излиза от гората и достига до малко заслонче – беседка, поставено до първата група пясъчни пирамиди.

Природният феномен Стобски пирамиди е поредното доказателство, че българската природа не отстъпва на чуждестранната нито по красота, нито по неподражаемост. Стобските пирамиди превъзхождат дори и чудесата на света. Отдалеч погледнато, земята в района на Стобските пирамиди изглежда като дълбоко прорязана от необичайни скални форми, които следват наклона на релефа и приличат на гъста гора от форми и светлосенки.
Както повечето природни феномени, и Стобските пирамиди са възникнали в резултат на хилядолетни релефни и климатични промени, които продължават и до днес. Оформили са се под въздействие на ерозията и изветрянето, засегнали наносната почва, донесена някога от топящите се ледници в този дял на Рила. Някои от конусовидните образувания имат „шапки”, наподобяващи гъби, а други са полуразрушени или новоформирани.
През 1964 г. Стобските пирамиди получават статут на природна забележителност, а от септември 2010 г. (заедно с Търговище) са включени в списъка на 100-те национални туристически обекта. За момента те са под един номер заедно с Рилския манастир – 28.
Стобските пирамиди се поделят на няколко групи – разположени по северния и по южния склон на планинския рид. Екопътеката ще ви отведе до първата и най-малка група скални образувания, състояща се от разнообразни по форма и гъсто разположени „комини”, достигащи височина до 12 м. Някои са окичени с шапки, други са по-ярко обагрени в ръждивокафяво, червеникаво и тъмно жълто, но всички са отчетливо обособени.
На около стотина метра е втората, най-обширна група Стобски пирамиди – почти всички са със запазени каменни шапки и някои достигат височина 18 м. Те изглеждат като преливащи се една в друга скални форми, чиято основа се слива в едно, а изтъняващите върхове сякаш се стремят да се откъснат. Ако погледнете нагоре, може би ще успеете да различите още 2 групи пирамиди (макар това деление да е условно).
Средната дебелина на Стобските пирамиди е 40 м, а средната височина – 7-10 м. Те се променят постоянно и динамично и сякаш при всяко следващо посещение обликът е различен. Все пак няколко скални образувания са се превърнали в емблема за цялата композиция – това са Сватовете, Невестата, Кулите, Зъберите, Братята, Чуките, Самодивските комини, чиито наименования се определят от причудливите им форми.
На местата с по-голям наклон са изградени дървени стъпала, тук-там са пръснати пейки и кошчета за отпадъци, опасните участъци са обезопасени, поставена е маркировка и са монтирани заслони и места за отдих.

Легендите, които се разказват за местността, до една са свързани с нещастна любов.
Според една тук някога имало широка равнина. Двама влюбени от селото решили да се оженят там, но майката на булката не била съгласна със сватбата. Тя била толкова гневна, че не я послушали, че хвърлила проклятие всички сватбари да се превърнат в камъни. В мига, в който младоженецът целунал булката, клетвата се сбъднала и цялата равнина се покрила с причудливи скали.
Друга легенда разказва за невъзможната любов между българско момиче и турско момче. Влюбената девойка не могла да понесе неодобрението на родителите си и се хвърлила от скалите. На това място възникнала скалната пирамида, на която днес казват „Невестата”.
„Сватовете” пък се появили, защото на друга сватба кумът не могъл да устои на чудната красота на булката. Той вдигнал воала ѝ, понечил да я целуне и в този миг всички сватбари се вкаменили.
Пирамидите са особено красиви при залез слънце или огрени от лунна светлина.

Коментари