Меню Търсене

Село Ичера Само онези, които не са идвали в Ичера, не знаят смисъла на тези думи. Сгушено под сянката на Подища в тясната долина на р. Луда Камчия

Възможности

  • Селски туризъм
  • Скали
  • Природа
  • Минерални извори
  • Река
  • Планина

Работно време:

Свободен Достъп

Село Ичера се намира в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, Област Сливен. Село Ичера се намира в планински район.

Най-ранните следи за появяването на Ичера водят към ранносредновековната крепост „Сикера“ от IV — V век. От названието Сикера произхожда и днешно име на село Ичера.

Селото често е сменяло местонахождението си, за което говорят находки и различни имена на местности: Манастира, Дивеците, Селски дол, Черковенски рът, Махаленски рът. По време на Руско-турската война през1828–29 г. голяма част от полските селяни в Сливенско били принудени да напуснат селата поради палежите на турците, отмъщаващи си за подкрепата на българите за руската армия.

Едно от тези села било село Матей. Повечето от матейци емигрирали в Русия, но четири семейства останали в Ичера (откъдето минал керванът): Драгомани, Карамани, Мокрета и Жекоолар.

Населението на селото е предимно българско, говорещо на един изключително мек източен диалект. В езика на населението са се запазили и много чужди думи от турски, гръцки, румънски и други произход.

Читалището „Зора“ е основано през 1872 г. под името „Надежда“.

Местното училище е създадено през 1820 г. като килийно училище. В него се е преподавало по оригиналния „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон. Старото училище е построено през 1892 г.

Църквата „Св. Димитър Солунски“ е построена през 1842 г.

В селото е имало най-различни занаяти: горски работници, килимари, ковачи, колари, калайджии, собаждии, бъчвари, дърводелци, шивачи, кундурджии, сарачи, бръснари, воденичари, фурнаджии, касапи…

В Ичера е било силно развито животновъдството (овцевъдство, козевъдство, говедовъдство, свиневъдство).

Въпреки каменистия терен в околностите на селото има и земеделие. Отглеждат се ечемик, царевица, овес, фий, пшеница, ръж, боб, леща, тръстика,слънчоглед, картофи.

Селски туризъм – прекрасният комплекс „Ичера“. Наблизо е комплексът „Караджейката“.

„Ей, какво зяпаш като ичеренин за слънце?“

Само онези, които не са идвали в Ичера, не знаят смисъла на тези думи. Сгушено под сянката на Подища в тясната долина на р. Луда Камчия, селото се намира само на 25км от областия град Сливен и на 26км от гр. Котел. Съседи на селото са Градец, Медвен, Жеравна, Кътунище, Нейково и Раково. През времето на своето съществуване селото няколко пъти е сменяло местоположението си. Създадено в местността Голяма поляна, по-късно било преместено в местността Дивеците, в местността Селски дол и накрая се озовало тук, където го знаем днес. Някога в Ичера е кипял живот в пълния смисъл на тази дума. Поминъкът на хората бил скотовъдство, земеделие, авджийство. Овчарите напускали родното място и месеци наред следвали животните в обширните полета на Добруджа. През това време останалите в селото жители отглеждали добитък, с който осигурявали изхранването на семействата си, косели чеирите и се грижели за нивите си в бедната и неплодородна почва на планинския район. Жените се занимавали с тъкачество и в селото тогава имало няколко бари, дараци и тепавици. Изтъканите шаяк и аба ичеренските абаджии превъщали в дрехи. Заради разположението си в селото имало дърводелци, а също дюлгери, бъчвари. Днес тези занаяти вече са забравени, а постройките отдавна са разрушени. Въпреки това докато се разхожда по ичеренските калдаръми, човек все още усеща духа на традициите – някои от високите дувари и къщите, скрити зад тях, са на повече от 100 години. А и все още има дърводелец, от чиито ръце се раждат прекрасни протки и прозорци, пейки и маси, съхраняващи атмосферата на планинското село.

В Ичера човек не може да скучае. Няколко автори са написали книги за селото, в които се разказва за неговата история и за мистиката, свързана с чешма Момина сълза, Хаджи Димитровото кладенче. Носят се легенди за златото на Индже Войвода, за връзката на Панайот Хитов и на Васил Левски с ичерени. Няма дете в селото, което да не се е къпало във вира Здрав Костен, на Скока, или да не е ходило за риба на Ямата. Няма гост на селото, който да не е ходил да лови раци в реката. А любителите на туризма с дни могат да обикалят местностите в района, водени от книгите на ичеренските писатели.

Днес постоянните жители на селото са само шепа топли и доверчиви хора, които посрещат като гости своите роднини и приятели от други населени места в България и по света. Сред ичеренските жители има и такива, които са намерили своя дом тук, въпреки че са родени извън границите на България. Ичера обаче е горда и с българи-интелектуалци, чиито корени са тук: ген. Васил Зиколов, проф. Слав Гевренов, проф. Здравко Златанов, проф. Стефан Бойчев, Руска Николова – майката на Георги Калоянчев и много много други.

След пролетната и лятна суетня в селото, след сбора във втората неделя на август, есента се настанява в Ичера. Тук тя е особено красива и тиха. Ако човек попадне в селото през този период от годината, ще разбере защо всички носим Ичера в сърцето си с огромна любов.

Коментари

Забележителности в Сливен
Интересни места около Сливен