Меню Търсене

Седемте престола Седемте престола e православен манастир от Софийска епархия, намиращ се в Стара планина, на границата на Софийска и Врачанска област.

Възможности

  • Селски туризъм
  • Природа
  • Планина

„Седемте престола“ e православен манастир от Софийска епархия, намиращ се в Стара планина, на границата на Софийска и Врачанска област.

По-точно описание: манастирът е в красивата долина на сравнително малката река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг, Софийска област, в полите на връх Издремец (1492 m). Официалното му име е “Рождество Богородично”. Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта, има печат целогодишно.

По източници и предания манастирът е издигнат по време на Втората българска държава XII–XIV век.  Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел.  Манастирът е по-известен с нехрамовото си име „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Със сигурност манастирът е съществувал през XVI в.  Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което (части от каменна стена) и днес могат се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.  Друго предание говори, че в турско манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.  В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава.  Манастирът е бил любимо място за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението „Клепалото бие“.  Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора зад църквата.  Сегашният манастир е оформен при възстановяване през 1970 г. Към манастира през 1848 г. е изградено килийно училище. Манастирът е бил духовен и религиозен център с особено значение за развитието на околните селища по времето на турското робство.

„Седемте престола“ се намира на 86 км от София и това го прави популярна дестинация за разходка през уикенда за жителите на столицата. Прекрасно е реставриран и разполага с 50 легла, паркинг и ресторант. Манастирът е достъпен за автомобили по тесен асфалтиран път от гара Елисейна в Искърското дефиле. Гара Елисейна е спирка по маршрута на пътническите влакове, отстояща на 64 км от София и на 10-12 км от манастира. Всяка вечер до манастира отива автобус, който прави връзка с един от пристигащите влакове.  Манастирските сгради обхващат: църква, камбанария, триетажна битова сграда (килийно училище) и втора двуетажна битова сграда с монашески килии и магерница. Особена историческа и архитектурна стойност представлява старинната манастирска църква „Рождество Пресветая Богородица“. В нея под един покрив са вградени седем по-малки църкви (престоли), откъдето е произлязло названието „Седемте Престола“.

Първият игумен е Отец Гаврил, XI век.  1770 – 1783 г. настоятел, поп Мойсей от с. Церово, Софийско  1774 – 1820 г. игумен, йеромонах Анани Рилец от с. Осеновлак. Софийско  1874 – 1890 г. настоятел, поп Мартин Войвода от с. Батин, Русенско  1791 – 1796 г. настоятел, поп Михаил от с. Осеновлак, Софийско  1822 – 1837 г. игумен Харалампий  1837 – 1838 г. игумен, йеромонах Теофан от София  1838 – 1839 г. игумен, йеромонах Констандий от Черепишкия манастир  1839 – 1869 г. игумен, йеромонах Христофор от Калофер — Сопотски манастир  1869 – 1872 г. настоятел, свещеник Никола Георгиев от с. Бов, Софийско  1872 – 1893 г. игумен, йеромонах Васирион от Черепишкия манастир  1893 – 1895 г, настоятел, свещеник Иван П. Михайлов от с. Осеновлак, Софийско  1895 – 1909 г. игумен, йеромонах Андрея от с. Зърнево, Неврокопско  1930 – 1953 г. игумен, йеромонах Кирил  1953 – 1955 г. игумен, поп Тодор  1955 – 1968 г. игумен, йеромонах Христофор Рилец от Рилския манастир  1968 – 2005 г. управител е протоирей Димитър Петров Кръстанов  2013 – 2014 г. игумен протирей Петър Покровски  От 2014 г. игумен е протоиерей Венцислав Тонов

Коментари

bg.wikipedia.org
bg.wikipedia.org