Меню Търсене

Резерват Лопушна (Узунбоджак)

Възможности

  • Природа
  • Планина

Резерват Лопушна (Узунбоджак) е разположен в Югоизточна България на около 20-30 км. източно от Малко Търново и на 20-ина км. западно от устието на р. Резовска. През резервата минават 3 реки – Резовска, Каретарски дол, както и р. Лопушница, всъщност дала и името на местността и вливаща се в първата от изброените.

Резерватът има богата история, тъй като е на почти 60 години – бил е обявен през 1956 година, като е най-големият по площ на територията на природен парк Странджа – 2582 хектара. Сред местните жители е известен и под друго име, идващо от турски език предвид факта, че резерватът е разположен в непосредствена близост до югоизточната ни граница с Турция, а именно – резерват Узунбаджак. Наименованието е съставено от две думи – „узун“ – в превод от турски език означава дълъг, продълговат и „баджак“ – съответно тих, закътан, спокоен, уютен. Името е дадено поради гористата характеристика на местността – резерватът е осеян предимно с дъбове – 65 % от цялата растителност, както и с букове – 30 %; останалите 5 % са други дървесни видове, които се срещат изключително рядко. Надморската височина варира в различните части от местността, като е между 50 м. и 300 м. Средните температури през януари месец са около 1-2 градуса по Целзии. Лятото разходката сред дърветата определено си заслужава – атмосферата е великолепна, особено примесена с тишината на буковите и дъбови гори.

Резерватът има голямо разнообразие от животински видове, като през далечната 1913 година са се срещали и рисове; днес Лопушница може да се похвали с наличието на популации на видовете резовски карагьоз и черна мряна. Други представители са – земеродно рибарче, воден кос, хвойнов дрозд и т.н.

На територията на резервата се срещат 651 вида и под-вида висши растения. Сред реликтите са странджански дъб, лавровишня, кавказка иглика, дива мушмула, чашковидна звъника и много други. През цялата година в гористата местност температурата не пада под 0 градуса.

Коментари