Меню Търсене

Природен парк Русенски Лом

Възможности

  • Природа
  • Река

Природен парк Русенски Лом е разположен на около 20 километра южно от град Русе. Паркът е наречен на река Русенски Лом – последния приток на река Дунав.

При образуването на характерния релеф на Дунавската равнина основна роля играе образуването на Алпо-Хималайската планинска система. Стара планина е част от тази планинска система. При нагъването на слоеве на земната кора, при образуването на планинската верига, е оказан натиск на териториите, които са се намирали близо до възникващите планини. Това е и причината за възникването на многото десни притоци на Дунав, които водят началото си от Стара планина. На това нагъване на горните слоеве от земната кора се дължи и характерната форма на речните долини в Дунавската долина.Смята се, че днешната Дунавска равнина преди около 120 млн.г. е представлявала дъно на воден басейн. Когато той престава да съществува на територията му остават много утаени варовикови скали.

На това се дължи релефното разнообразие на дунавската равнина и в частност на териториите на природен парк „Русенски Лом“. Образували са се множество пещери и други карстови образувания. За териториите с варовикова основа е характерно изключително разнообразие на биологичния свят.

Причина за разнообразието на живата природа в парка е и специфичния климат на района. За зимните месеци са характерни сравнително ниски температури. Пролетта настъпва по-късно, отколкото в други райони. Годишните температурни амплитуди са по-високи отколкото на други места на такава географска ширина. Лятото е горещо, а есента е по-топла от пролетта. В района се наблюдава температурна инверсия. Инверсията се изразява в това, че тук зимните температури са по високи от тези в останалата част на Дунавската равнина, въпреки че паркът е разположен в по-северните части.

Поради малката надморска височина на природния парк най-разпространени са широколистните гори. Иглолистните видове са слабо представени. Особен интерес представлява келявия габър, тъй като това са едни от най-северние части на неговия ареал на разпространение. Коренните системи на този вид имат важно значение срещу ерозията и почворазрушаването. Други разпространени широколистни дървета са драката и акацията. Освен това се срещат и видовете цер, благун, зимен дъб, космат дъб, липа, явор, ясен, акация, орех, черен бор, клен, летен дъб, люляк, смрадлика, глог, мъждрян и др.

Фауната е много разнообразна. Специални проучвания на безгръбначните в района на Природен парк „Русенски Лом” не са извършвани. Между безгръбначните животни интерес представляват карпатския скорпион и сколопендрата. Сред насекомите могат да се открият малка богомолка, няколко вида редки и защитени бръмбари, като еленов рогач, бръмбар носорог, дъбов сечко. От пеперудите – лястовича опашка, мъртвешка глава, полумесец, малък черен аполон и др. Районът на Ломовете е обявен за важно място за пеперудите в България.

В реката могат да се срещнат 22 вида риби, а освен това раци, охлюви и миди. Още 10 вида земноводни (от които 5 защитени) и 19 вида влечуги населяват Долината. Особена зоогеграфска стойност имат ноното гущерче, което е и единствен представител на геконите у нас, и коравецът, известен още и като безкрак гущер. Срещат се два вида сухозени костенурки, стрелец (синурник), петнист смок и смок-мишкар, пепелянка, медянка. Спортният риболов е разрешен.

Паркът е истински птичи рай. Тук се срещат много птици, които са застрашени в цяла Европа, затова Ломовете са обявени за орнитологично важно място. Многобройните скални кухини, корнизи, тераси, пещерни антрета и площадки създават идеални условия за скалногнездещи птици, като скален орел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, червен ангъч, ловен сокол, обикновена и степна ветрушка, скален гълъб, бухал, белогръд бързолет, и други. Съчетанието на скали, вода, гора, ливади създават условия за обитаване на още много птици, като малък креслив орел, ястреб, осояд, горска улулица, дългоуха сова, чапли. Почти всички видове кълвачи огласят гората. От установените над 190 вида на пернатия свят, които се срещат в парка, тук гнездят 110 вида. Останалите са прелетници, зимни гости и случайни посетители. Интересно е да се отбележи, че докато в Средна Европа черният щъркел вие гнезда по стари дървета в горите, в България гнезди почти изключително по скалите.

Коментари