Меню Търсене

Побити камъни Уникален природен феномен без аналог в света и е един от трите геоложки обекта в България с признато световно значение.

Възможности

  • Селски туризъм
  • Скали
  • Природа
  • Планина

Работно време:

Лятно(01.06 - 30.09) - 09.00-19.00 ч.; от вторник до неделя; почивен ден - понеделник; Зимно(01.10 - 30.05) - 10.00-17.00 ч.; от понеделник до петък;

Природният феномен Побити камъни, наричан още Каменната гора, е на 18-20 км. западно от град Варна и само на няколко от град Белослав, където се намира Музей на стъклото.

Местността Побити камъни се състои от 14 колони в най-различни форми, разположени сред пясъци. Най-известните от тези колони са: Слънчевска, Страшимировска, Белославска.

Представляват каменни колони с различна височина — от 5 до 7 метра, дебелина — от 0,3 до 3 метра и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. Колоните са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Някои от тях са разположени на етажи с обща височина от 5 метра.

През средата на ХХ-ти век археолози разкриват недалеч от тези уникални скални колони селища от старокаменната епоха. Скалните феномени Побити камъни са първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност. Обявени са за такава през 1937 г., с цел да бъдат опазени.

Побитите камъни за първи път са документирани през 1829 г. и оттогава те са предмет на непрекъснат интерес. Тези скални колони са уникални както за България, така и в света, затова се лобира да бъдат включени в световната листа на геоложките феномени на ЮНЕСКО.

Самата природа, която се разкрива пред очите на пътешественика, изглежда нереална – земя покрита с пясък, осеяна с гора от скални колони и множество каменни късове, разпилени по целия комплекс, рядка растителност. Скалните образувания представляват естествени каменни колони с височина до 10 м. и дебелина от 0,30 до 3 м. Някои са с форма на цилиндър, други на пресечен конус, отвътре са кухи или пълни с варовиков пясък, без здрави основи. Част от побитите камъни са разположени на етажи, с обща височина не повече от 5 м. Природните стихии са създали от тях причудливи форми – на животни, хора, чудовища… Много от каменните колони наподобяват конкретни силуети, заради което носят и своеобразно име – Каменните стражи, Камилата, Трона, Каменната гора и други.

За произхода им има много хипотези, които могат да се обединят главно в две групи — за органичния и неорганичния им произход. Първите са свързани с кораловите организми и други. Според вторите произходът им се обяснява с призматичното изветряване на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции и др. За да бъдат опазени, през 1937 са обявени за природна забележителност.

От доста време екстрасенси и хора, твърдящи, че притежават повишена чувствителност към енергийни полета, говорят за изключително високо енергийно ниво и лечебно въздействие на Побитите камъни. Има дори посетители, които твърдят, че електронната техника, носена с тях и мобилните телефони не работят в района. Някои оприличават гледката на Побитите камъни с описаните в Библията руини на Содом и Гомор, други – на храма на Посейдон в изчезналата Атлантида… Но е факт, че мястото не е достатъчно изследвано. Малко е и информацията за дълбочината, която достигат каменните колони в пясъка.

За появата му никой все още не може да каже със сигурност. Но легендата, която разказва Карел Шкорпил за произхода на камъните е, че са носени от великани за строежа на Плиска. Когато пристигнала заповед от владетеля, че няма нужда от повече материали, великаните оставили каменните колони, където ги е заварила заповедта.

Най-известната легенда за този изумителен феномен гласи, че преди много векове, когато морето се ширило по тези земи, то се охранявало от титани, подчинени на бога на морето. Един ден Бог разкрил името си на мъж от близкото селце, като за награда го дарил с безсмъртие. Но го предупредил, че ако каже на някого това име, ще му отнеме ценния дар и той отново ще се превърне в простосмъртен.

Един ден, когато се разхождал по плажа, младежът съзрял необикновено красива девойка. От пръв поглед те се влюбили един в друг. Но когато разпитал местните първенци за нея, те го предупредили, че момичето е определено за жена на господаря на титаните. Заради силната си любов, той се престрашил да отиде при тях, за да иска красавицата, като им обещал да им изпълни едно желание.

Морският господар склонил да отстъпи девойката, но условието било да му каже името на Бог. На другия ден при изгрев слънце се уговорили да се срещнат на морския бряг, за да съобщи младежът решението си. На сутринта, когато отишъл на плажната ивица, той вече бил решил да жертва безсмъртието си. Подредил пазителите на морето на брега и им казал: „Аз току що изписах името на Бога с вашите тела”.

Бог наблюдавал от високо и останал поразен от невероятната жертва на младия мъж в името на любовта и решил да накаже титаните, задето отнемат ценния дар от младежа. Когато слънчевите лъчи просветнали на хоризонта, превърнали титаните в каменни статуи, наредени, както човекът ги бил поставил.

Скоро след това мъжът тръгнал по брега да намери своята любима. На мястото, където те се срещнали и прегърнали, бликнал чудодеен лековит извор.

Коментари

Забележителности в Варна
Интересни места около Варна