Меню Търсене

Панагюрище Панагюрище e град, съчетал щедри природни дадености, уникално културно-историческо наследство и богати традиции с модерна инфраструктура, предприемаческа активност и икономически потенциал.

Възможности

  • Селски туризъм
  • Скали
  • Природа
  • Планина

Панагюрище е град, познат още от древността.Тук през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, уникален паметник на тракийската култура и цивилизация.

Панагюрище e град, съчетал щедри природни дадености, уникално културно-историческо наследство и богати традиции с модерна инфраструктура, предприемаческа активност и икономически потенциал.

Мощният духовен и икономически подем през Възраждането превръщат Панагюрище в център на Априлското въстание през 1876 година, когато градът за десет дни е столица на България.

Паметно място за всеки българин е и близката местност Оборище, където през април 1876 г. се провежда Първото българско велико народно събрание и фактически се заражда българската демокрация и парламентаризъм. Панагюрище е град – светиня, който пази и до днес жив духа на българщината. Впечатляваща е “огърлицата” от възрожденски къщи, които съхраняват национални реликви от Априлската епопея и „най-българското време“. Уникални културно-исторически и архитектурни паметници са и трите панагюрски църкви.

В града се намира и единствената в България Геомагнитна обсерватория към БАН. Панагюрище е град с неповторима атмосфера и дух, който днес уверено гради съвременната си визия и все повече се утвърждава като модерен и атрактивен туристически център.

В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 г. е открито световно известното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV-III в. пр. н.е. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михайл Дейкови, докато копали земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6.164 кг. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и у нас.

Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района са привличали хората в този край и презСредновековието. Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин.

Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ – (от гръцки: πανηγυρι), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик.

Вълна заселници идва след албанските въстания на Иван Кастриоти в 16 век, от (Дебърско, Прилепско, Костурско и др. ).

Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете наЛуда Яна и притоците ѝ.

Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението, притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на така наречената ятова граница.

В началото на XIX в. Панагюрище достига значителен икономически и духовен разцвет.Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа. В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти.

Икономическият и духовен подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей. Идете и до историческата местност „Оборище“, където на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание. „Оборище“ се намира на 8 км западно от Панагюрище. Днес тук може да се види издигнатият през 1928 г. паметник в чест на събранието. Мястото е красиво, а наоколо има хижи.

През 1876 става център на 4-и революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването навъстанието, градът е опожарен и напълно унищожен от Башибозука. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).

През 1977 г. става общински център.

Коментари