Меню Търсене

Националният дворец на културата (НДК) 335 хил. куб.метра бетон и около 19 700 тона арматура. Стоманата в НДК е повече от тази на Айфеловата кула.

Възможности

Националният дворец на културата (НДК) е сграда с няколко зали в центъра на София, която се използва основно за културни прояви. Най-голямата зала („Зала едно“) е с 5000 места. НДК е открит през 1981 г., а негов архитект е Александър Баров. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.

Сградата е разположена на 123 000 кв. м. площ, разгъната на 8 етажа и 3 подземни нива, включващи 13 зали, 8000 места и възможност за настаняване от 100 до 4000 участника. Сградата „НДК“ посещават около 1 600 000 човека годишно.

Инициативата за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на миналия век. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г. Тогава в тази централна градска част е имало десетина набързо струпани след бомбардировките през Втората световна война неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи. В Софийския градски комитет на БКП и Столичния народен съвет решават на това място да се оформи модерна градоустройствена среда, като част от главния градски център, ориентирана към Витоша.

Първоначално теренът е определен за оперен театър. Обявен бил международен конкурс, в който участват архитекти от страната и чужбина. Журито се оглавява от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев, но не излъчва победител и конкурсът пропада. След оживени дискусии се стига до единодушно мнение – мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение. Такава функция дотогава изпълнявала спортната зала „Универсиада”. Проектирането е поверено на ателието на арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов. Те са подпомогнати от главния архитект на София Владимир Роменски, арх. Стефан Стайнов – министър на архитектурата, проф. Милчо Брайнов, основен консултант по конструкцията на сградата. На арх. Атанас Агура и арх. Валентина Атанасова е възложено да проектират изграждането на околното пространство и парка. „Софпроект” с ръководител Чедомир Павлов прави подземните обекти и метролинията, комуникациите и бъдещия бул. „България”.

„Още тогава имахме генерална схема за бъдещото метро, която включваше линии под това място. Ето защо единодушно решихме, въпреки съпротивата на влиятелни хора, да изградим цялото подземно пространство на голяма дълбочина и освен подземен булевард с трамвайна линия, гараж с повече от хиляда места, магазини и други площи, да се оформят в груб строеж две станции и трасе за бъдещото метро от бул. „Патриарх Евтимий” до подножието на „Лозенец”. Това си спомня пред БТА Георги Йорданов, първият ръководител на щаба за координация на изпълнението на проектирането и строителството – от началото на 1978 г. до есента на 1979 г.

Основната група проектанти посещава и проучва опита на най-добрите конгресни центрове в Европа и Америка, вземат се съветите и помощта на видни български и чуждестранни специалисти.

На 27 декември 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП одобрява идеята за строителството на комплекса и работата започва, дори без готов проект. НДК е построен за по-малко от три години и още преди да е завършен, там се състои XII конгрес на БКП. Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава на 31 март 1981. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж.Богдан Атанасов.

Първата копка е направена на 25 май 1978 година. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 година.

Строителството на НДК поглъща 335 000 куб. метра бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж.

Първата колона на сградата е издигната на 20 юли 1979 г., а последната (15-а) – на 25 март 1980 г. от бригадата на орденоносеца Петър Милев. Комплексът е построен върху 18 300 кв. м, разгънатата му площ е 123 300 кв. м. Висок е 51 метра. Девет хиляди метра е разгънатата площ на административната сграда.

Софиянци работят един ден безвъзмездно и събират над 30 млн. лв. – това е една четвърт от стойността на основната сграда на Конгресно-концертния център, а хиляди се трудят за оформлението на околното пространство. Основното затруднение идва от липсата на достатъчно строителни работници, затова в столицата работят хиляди граждани на Кипър, бивша Югославия, Виетнам. Строежът струва 270 млн. лв. тогавашни пари.

През 2005 г. на НДК е присъдено годишното отличие „Най-добър световен конгресен център“

На 31 март 2011 г. са отбелязани 30 години от откриването на НДК.

Любопитна информация

* Според проф. Милчо Брайнов, от 1978 до 1981 са изкопани 1 700 000 куб.метра пръст, излети са 335 хил. куб.метра бетон, вложени са около 19 700 тона арматура. Стоманата в НДК е повече от тази на Айфеловата кула.
* До 1990 г. името на сградата е Народен дворец на културата „Людмила Живкова“.
* Избран за Най-добър световен конгресен център за 2005 година

Коментари