Меню Търсене

Крепост Хисарлъка Хисарлъка е късноантична и средновековна крепост. Намира се на най-високата равнинна част на хълма Хисарлъка, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Тя е архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение (ДВ, б.77/1968 г.)

Възможности

  • Природа
  • Планина

Хисарлъка е късноантична и средновековна крепост. Намира се на най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка”, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Тя е архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение” (ДВ, б.77/1968 г.)

Крепостта е изградена в края на 4 – началото на 5 век. Поправяна през 6 в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през 15 век.

Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, удължен в посока югоизток-северозапад, със средни размери 117/175 м и укрепена площ приблизително 21,17 дка. Североизточната част е силно стеснена и удължена. Формата на укрепената площ, местоположението на укрепителните съоръжения не са съобразени с класическите принципи на фортификация. Те следват конфигурацията на терена. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули; две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път. Първоначалното ѝ устройство е на двукрила врата, впоследствие е преустроена в спускаща, а по-късно стеснена и затворена изобщо. Всички потерни за пешеходци са в непосредствена близост до кули, които ги охраняват. Те са с малка ширина, с гранитен праг и еднокрила врата с хоризонтална греда за залостване от вътрешна страна. За подсигуряване на по-добра охрана и възможност за наблюдение, крепостната стена при всички кули и порти е уширена. Еднораменни и двураменни стълбища са водели до широките площадки в горния край на стената. Вътрешността на уширенията в стената е оформена със засводени ниши.  Крепостната стена, в зависимост от терена, има различни ширини — 1,60; 1,85; 2,20; 2,40 и 3,00 м. Най-тясна е западната стена — 1,60 м, продиктувано от стръмния терен, усилена с контрафорси — правоъгълни уширения от външната страна . Предполагаемата височина на стената е 10 м., а височината на кулите 12 м. Техниката на градеж е „opus mixtum” – смесена зидария с ритмично сменящи се каменни и тухлени пояси от 4 или 5 реда тухли. Спойката е хоросан със счукани тухли. При мазилка на водопроводи е използван водоустойчив хоросан — червен, със стрити на прах тухли. Каменната зидария е редова от средно голям, ломен местен камък. Нивото на терена се ограничава с отстъп — уширение от 8 до 20 см. Около камъните хоросанът е оформен в мазилка. В оригиналния градеж на крепостта тухлата освен в поясите е използвана и за оформяне на страниците на входове, на порти, потерни, кули, сводове и ниши. В късните ремонти — преправки е използвана без ред, между каменната зидария.  Археологическите разкопки регистрират различни строителни периоди на крепостта, свързани с времето на използуване, изявени с преустройства на порти, покачване на нива, ремонти по външно и вътрешно лице. Първите и най-съществени промени се отнасят към 6 век и византийския император Юстиниан I (527-565), за което е оставил писмени сведения античния писател Прокопий Кесарийски (ок.500 – ок.565). Многобройните и разнообразни археологически находки говорят за непрекъснатото и продължително използване на крепостта през античността и средновековието.

Коментари

bg.wikipedia.org,google.bg
bg.wikipedia.org