Меню Търсене

Крепост Порос/Форос

Възможности

  • Море

Античната, късноантична и средновековна крепост – Порос / Форос в м. Пода – полуостров Форос – гр. Бургас

Полуостров Форос е обозначен в старите италиански и каталунски карти от ХІІІ-ХVІ в. Като място на укрепена крепост с пристанище под името Поро (проток) или Порос, която пазела отока на Мандренското езеро (Скеф). Византийските исторически извори го предават на гръцки като “Пиргос”, което има същото значение. В посветителен надпис от ІІ век се казва, че по границите на римската колония Деултум са изградени бурги (крепости).
Историците са единодушни, че именно на отока на Мандренското езеро е било разположено пристанището на големия център Деултум, което е било пазено от непристъпна крепост. Тук се локализира и пътната станция Пудизо отбелязана в Певтингеровата карта през ІV в.
Местността е известна и с една паметна битка от времето на Втората Българска държава. В началото на XIVв. българският цар Теодор Светослав предприел поход към Черноморското крайбрежие, където властта му се разпростряла над Русокастро, Месемврия, Анхиало, Созопол и Агатопол. Така през 1304г. при моста на отока на Мандренското езерото – Скафида (Пороса) се състояла решителната битка завършила със знаменателната победа на българския владетел над византийската армия.
Дълги години територията на нос „Форос” е недостъпна поради наличието на военна база. Едва при обхождането на зоната от специалисти археолози се установи наличието на две самостоятелни късно антични укрепления от ІV-VІ в., свързани с фортификацията на най-важните зони на полуостров „Форос”, както и прилежащите им постройки. Ние открихме още едно самостоятелно укрепление на най северния нос на полуострова, така че общо откритите укрепления са 3 . Открито беше и значително количество строителна и битова керамика от ІV-VІ в. Открит е и каменен блок с част от посветителен надпис на гръцки език от Римската епоха поменаващ името на император Гордиан III.
При обхождането на зоната експертите археолози са установили наличието на две самостоятелни късноантични укрепления от ІV-VІ в., които са свързани с фортификацията на най-важните зони на полуостров „Форос”, както и свързани с тях много отделни постройки. Открито е и значително количество строителна и битова керамика от ІV-VІ в. При обхождане от нас се натъкнахме на още едно укрепление.
Проучванията от археолозите в тези зони са извършени на следните точки:

1.Югоизточна крепостна стена

През 1988г. при изкопни работи за построяване на краварник е била разкрита част от крепостната стена. При настоящите проучвания се установява локализиране и отчасти проучване на стената на Порос. На разтояние от 285 m.
В югозападния си край в един участък от 40 m, тя е била унищожена през XXв. От две кариери за добиване на камъни. Стената е с постоянна ширина от 2,9m, изградена от каменни блокчета,в двулицев градеж, с пълнеж от ломени камъни, споени с много здрав бял хоросан. Тя е трасирана в основата на ниско възвишение с посока северозапад – североизток, като е фундирана навсякъде върху материковата скала. Най – голямата и запазена височина е до 1,5 m. През вековете е била ползвана като кариера за строителни материали – на места от стената са открити следи във вид на хоросанов отпечатък върху скалата. В един участък стената е изцяло заличена от тежка верижна техника.
На равни разстояния, точно през 54m са открити 4 кули. Кула №1 е била почти напълно разрушена през 1988г. Тя е квадратна по план. От нея са запазени единствено частите от страниците, които се свързват с крепостната стена. Те са с дължина 0.9 и 0.5 m. Стените и са били 10m с дебелина по 1,9m.
Кула №2 е също квадратна, с размери 10 x 10m. Стените й обаче са широки точно по 3 m.
Кули №№ 3 и 4 са с размери 8,6 х 3,4m. Те са с ширина на стените по 1,9m. От кула № 4, която е в най- североизточната част на крепостната стена, е открит само североизточния й ъгъл.

2. Северозападна крепостна стена

При обходите на северозападното крайбрежие на н. Форос се установи в профила на брега наличие на градежи. При проучването им разкрихме две кули от укрепителната система на крепостта. Югозападната кула е полукръгла или U-видна. Челото на кулата е срутено в морето и от него са запазени само части от субструкцията. Дебелината на стената на кулата е 0.73 м. Вътрешната й ширина е 3.10 м. Градежът е от ломени камъни, с оформени външни лица, на бял хоросан до подовото ниво и червен хоросан над него. В запазената част от вътрешността на кулата се разкри подово ниво от тухлена настилка с две подложки с обща дебелина около 0.25 м. Приблизително в средата на кулата разкрихме канал с вътрешна ширина 0.60 м, чието покритие е на принципа на фалшивия свод. Тухлите от подовото ниво са различни като преобладават тези с размери 0.29х0.29х0.06 м. Втората кула е правоъгълна, разположена на 15 m свероизточно от първата. Вътрешната ширина е 3.8 m, и се издава на 2 m пред лицето на крепостната стена. Напълно е запазена Ю-З й страница. Дебелината на страниците е различна: югозападната –0.85 м; североизточната – 1.05 м. Градежът е аналогичен на първата кула. В профила при първата кула разкрихме малка част от тухлени зидове, които продължават навътре в брега. Между двете кули са били изградени съоръжения, от които разкрихме малка част от зид и подово ниво.Между двете крепостни стени, на повърхността на терена, на няколко места се забелязват останки от зидове.

3. Църквата

До най-високата точка на н. Форос, на повърхността, се установи наличие на останки от зидове, и голямо количество строителна керамика. Местен жител назова това място като „Църквата”. Тук са заложени два сондажа. Установени са останки от сграда, от която са запазени основите . Планът и датировката на находките дават основание да се приеме, че тук се е намирал малкия манастир “Св. Георги”, за който има сведение от византийски извори от ХІІІ в.

4. Нос Кабата

На североизточния бряг на полуостров. Форос, в свлачищен район, силно се издава по-малкият нос Кабата. По цялата му повърхност се открива голямо количество керамика от IV-VI в. На терена и в профилите на брега се забелязват останки от градежи. В югоизточната част на основата на полуострова е заложен сондаж с размери2.50х2.00 м. На дълбочина 0.20 м. открихме пласт ломени камъни и стени от долиуми с подложка от бял хоросан. Конфигурацията на терена и градежите в профилите дават основание да допуснем, че сме попаднали на силно разрушена част от крепостна стена преграждаща шийката на н. Кабата.

5. Нос Форос

На северния край на полуострова дълбоко в морето се проточва Нос Форус . По повърхността му се забелязва керамика и силно обезличени основи на крепостна стена която е преграждала носа от северозапад към югоизток.
Археологическите проучвания и нашите наблщдения дават основание да се приеме, че целият полуостров “Форос” е бил укрепен, като фортификационните съоръжения са създадени през късно-римската епоха и са възстановявани многократно в по-късни епохи до средата на ХVв. Тези данни безспорно очертават един значим исторически обект, пряко свързан с историята на Бургас.

Коментари