Меню Търсене

Крепост Овеч

Възможности

  • Скали
  • Природа
  • Планина

Крепостта Овеч се намира източно от град Провадия и е на 53км западно от град Варна.

По данни на археолози крепостта се е ползвала в периодите  от III до VIIвек и от X до XVII век. Най-силният период на Овеч е през ХІІ–ХІV в., когато крепостта е военен, религиозен, икономически и административен център на региона.

Крепостта има 3 входа- източен, северен и западен. По източната  пътека ще имате възможност да се изкачвате от изсечените каменни стълби, използвани и в миналото.

Днес там може да се видят множество кладенци, руини от църква, рицарски затвор, северна каменна порта. Също така от крепостта има изграден дървен мост до платото Табиите.

Сега от върха на Крепост Овеч се разкрива невероятна гледка към цяла Провадия.

Една от основните причини Овеч да получи сериозно развитие по време на владението от българите е сравнителната му близост до Варна. Българите не притежават солиден военен морски флот, който да даде отпор на византийския. Поради това Варна се оказва лесна за превземане от византийския флот. Овеч обаче е изграден като пост предпазващ средновековните български столици от византийско настъпление.

Днес от крепостта са останали напълно обновеното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество кладенци за събиране на вода (един от които с дълбочина 80 м.), щерни за зърно, руините на трикорабна едноабсидна църква център на Овечката епархия, две еднокорабни едноабсидни църкви от XII-XIV в., стражевите кули, каменната северна порта, затворите на благородниците и на провинилите се граждани и военнопленници, мраморните колони на Омуртаг. Открити са и пещери обитавани от античността.

По време на второто Българско Царство

Крепостта се използва от цар Калоян и брат му Петър II. През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново, две византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, водени съответно от пълководците Априн и Мурин, намират гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло. Следващият византийски пълководец Михаил Глава Тарханиот опитва през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни. Михаил Глава (смята се, че същият е от български произход) предвидливо се „разболял“, качил се на кораба си във Варна и отпътувал за Константинопол, оставяйки войниците си на заколение. През 1366 г. по нареждане на цар Иван Александър в Овеч са затворени трима от рицарите на граф Амедей VI Савойски. Един от тях бил маршалът на Бургундия Гвидо ди Понтарлиер. Те били пленени от войските на Овеч, взели участие в боевете при Галата. Благородниците били освободени след намесата на католическия патриарх на Константинопол срещу откуп от 2400 златни перпера.

Коментари