Меню Търсене

Крепост Батил Батил (Бояна) е средновековна българска крепост, която се е намирала над днешния кв. Бояна на гр. София, в планината Витоша.

Възможности

  • Град
  • Природа
  • Планина

Батил (Бояна) е средновековна българска крепост, която се е намирала над днешния кв. „Бояна“ на гр. София, в планината Витоша. Името се свързва с това на Ботко – местния българския войвода. Местоположението на крепостта се локализира на вр. Момина скала (1087 м н. в.), на левия бряг на Боянска река. Предполага се, че крепостта има пряко отношение към извънградската резиденция на севастократор Калоян, ктиторът изградил Боянската църква с прочутите й стенописи и управител на Средецка област. Следите от крепостта, достигнали до наши дни са незначителни, а археологически проучвания не са правени. Останките от крепостта се намират вляво от пътеката от кв. „Бояна“ за вр. Копитото и от квартала до тях се достига за около 50 минути преход от Боянската църква.  Името Батил вероятно произхожда от женското име Патил. Другата версия е, че името Батил (Ботко) е възможно да е почетно прозвище подобно на Батбаян, Баторгана и т.н. за по-голям, по-старши, предводител произхождащо от прабългарското „бат“ (дн. бълг. бати, батко, батьо; тюрк. бай, бей; рус. и укр. батько – бащица) на местния болярин Боян (Баян) или, че Батил (Ботко) е собствено име от прабългарски, кумански или печенежки произход, като последните две възможности са трудно приемливи защото името явно предхожда появата на тези два народа отсам Дунав.  Местност Батил и махла Батковци има в землището на софийското село — Драговищица при Костинброд от другата страна на София. Каква връзка е съществувала между Бояна и Драговищица, та и в двете селища да има местности с еднакво и рядко срещано неславянско име е трудно да се установи, но може да се предположи че тук са живяли богомили, принадлежащи към драговишката църква. До сега Драговищица не е била обект на системни исторически проучвания и това съвпадение също e малко познато и неизследвано. Явно, обаче, името Батил е озадачавало и озадачава мнозина учени. Можем само да предположим, че този Батил (Ботко) вероятно така е впечатлил хората в онази епоха, та и в двете селища е обезсмъртено името му. Интересно е, че връзка между двете села се открива и в популярната в тукашните села легенда, с които боянчани и драговищенци обяснявят произхода на имената на селищата си.  Преди много, много векове днешното Софийско поле било залято от водите на дълбоко езеро. На неговия южен бряг, в областта на нашата столица, управлявал богат, силен, но и строг владетел. Той имал три дъщери – Яна, Бояна и Драга. Когато дъщерите му поотраснали, владетелят решил да раздели между тях своите владения по бреговете на езерото. На Яна дал земя на източния бряг – там сега е село Яна. Бояна останала в крепостта на баща си – днешният квартал Бояна на столицата.Третата дъщеря Драга, заради грешната ѝ любов към един от слугите на владетеля, била изпратена на северния бряг в земите на днешна Драговищица. Дали от срам заради извършения грях, дали защото имала особен характер, но тя не общувала с местните хора, а живеела усамотено извън селото в землището на намиращия се наблизо манастир. Хората се плашели от нея и взели да ѝ викат Драга – вещицата. След време започнали да наричат с нейното име селото, до което тя се заселила, село – Драговищица.  Боянчани разказват същата легенда и обясняват името на своето село с името на третата – любимата дъщеря на владетеля – Бояна, която останала в крепостта на баща си. От манастира, до който се заселила Драга, днес са останали само името на местността и развалините на някогашна скромна черква. Същата легенда, но без историята за странностите на Драга имат и Драгалевчани, като я посочват за основателна тяхното село, а Бистричани я разказват като тях, но името на дъщерята основала старият манастир и тяхното село, известно също от времето на Второто Българско Царство, е не Драга, а Бистра.  Развалини от значителни средновековни постройки са намерени и на югозапад от прочутата Боянска църква, на равнището Царева ливада (старото и име е „Царево падало“). Народната памет свързва името на крепостта и с битките срещу турците на цар Иван Шишман и неговата смърт в боя, това вероятно е отглас от успешната отбрана на София срещу османците в 1349г. и 1355г. когато обаче загиват предводителите на българската войска – синовете на цар Иван Александър първо рестолонаследника Михаил Асен, а в следващата кампания и брат му Иван Асен съцар на баща си.

Коментари

google.bg
bg.wikipedia.org