Меню Търсене

Емона

Възможности

  • Скали
  • Природа
  • Море

Емона е село в югоизточна България. Намира се в община Несебър, Област Бургас. Селото е разположено в северозападната част над нос Емине.

Село Емона носи името си от древногръцкото име на Стара планина Аемон. Местността Иракли е наречена така от преселници гърци, в памет на местността, от която идват – Ераклеа в днешна Гърция. Според Омировата „Илиада“ тракийският цар Рез, участвал в Троянската война, е роден в Емона. Тези земи са менили имената си в зависимост от историческите периоди. Ераклеа Понтика са се наричали земите от Месемврия до Констанца. В по-късен период развитието на корабоплаването и търговията води до разцвет на този район, наречен тогава Навлох (старогр. пристанище), което прераснало в четири пристанищни селища – днешните Бяла, Обзор, Иракли и Емона в близост до края на Стара планина.

Първите исторически сведения за региона, в които Емона се споменава като град, са от VII в. През VIII-XIV в. пристанището на Емона е известно на мореплавателите, а носът се среща на много карти от XVII в. Районът около средновековния град Емона е бил силно развит. На югоизток на около километър и половина от селото се намира и църквата „Свети Никола“, обявена за паметник на културата. Тя е част от средновековния манастир „Св. Никола“, създаден около Х в. През 1805 г. манастирът е разрушен от кърджалии, но впоследствие възстановен. Останки от предишните сгради и сега се откриват в близост до отвесните скали, с които планината слиза в морето.

На нос Емине е била разположена крепост – Палеокастро (Стара крепост) или античното „Аристеум“. Намирала се е на мястото на днешния фар, oстанките ѝ са открити при строежа на фара. В днешно време са почти заличени. Фарът на нос Емине е открит на 15 декември 1880 г., кулата е висока 9.4 метра.

Крепостта Емона е била обект на множество нападения и завоевателски нашествия. При едно от тях тя пада във владение на граф Амедей Савойски, но няколко месеца по-късно местните жители прогонват завоевателите.Градът и неговите заселници на няколко пъти са се местили нагоре в планината поради честите набези на пирати.

Упадъкът на Емона започва по време на османското владичество и с течение на времето крепостта е разрушена. С трудно достъпно за големи кораби пристанище, Емона остава настрани от бурния икономически растеж на новоосвободените територии на Княжество България в края на XIX в. Вековните дъбови гори в региона са били изсечени и преработени в дървени въглища по време на Османското робство и бреговете оголени. Последните хроники описват Емона като градче, а някъде се говори за село от 1000 къщи.

В началото на ХХ в. голяма част от местното население – наследници на понтийски гърци, се изселват в Гърция, а в техните къщи се настаняват изселени българи от Турция. Селото е било с училище, читалище, с развито животновъдство и земеделие. През годините на социализма селото попада в гранична зона и достъпът до него е ограничен.

В близост до селото се намира защитена местност Иракли. В селото се намират църквите „Св. Димитър“ и „Св. Никола“.

Нос Емине е най-източната част на Стара планина и разделя условно българското черноморие на северно и южно. Нос Емине е крайната точка от международния туристически маршрут Е-3, свързващ Атлантическия окен и Черно море. Българската част от маршрута Е-3, е по-популярна като връх Ком-нос Емине.

Плажът на Иракли привлича през лятото стотици любители на къмпинг летуването. В землището на село Емона е и защитената местност „Иракли“. Липсата на хубав път от първокласния път Бургас – Варна до село Емона е основна причина селото да запази своя автентичен облик, но това възпрепятства развитието на селски туризъм и възможността за други стопански дейности, които да допринесат за съчетаването на чудесна природа и качествени туристически услуги.

Коментари