Меню Търсене

град Доспат Доспат е разположен в планински район, в западните дялове на Родопите. В непосредствена близост до града се намира язовир Доспат.

Възможности

  • Град
  • Скали
  • Природа
  • Планина

Работно време:

Отворен Достъп

Доспа̀т е град в Южна България. Той се намира в Област Смолян. Градът е административен център на община Доспат.

Доспат е разположен в планински район, в западните дялове на Родопите. В непосредствена близост до града се намира язовир Доспат. Релефът е планински силно пресечен, пролетта настъпва късно, лятото е прохладно, а есента топла. В следствие на беломорското влияние по поречието на река Доспатска зимата е мека, но се задържа сняг.

На местния диалект името на града е „Доспать“, което според местните идва от 2-те думи дос (приятел) и пать(път) – „приятел на пътя“. Доспат се намира там, където минавал древен път за Пловдив и Смолян. Според друга версия името на града идва от титлата на средновековния български деспот Алексий Слав, чиито владения са обхващали Западните Родопи. Има и теории, че името на града произлиза от името на гръцкото село Доксат. През османско време се среща като „Янъкли“ и „Хамидие“. В други османски документи се среща и под името Доспод(на османски турски: ﺪﺳﭙﻮﺩ). Французинът д-р Ами Буе, посетил Балканите в периода 1836-1838, го споменава под името Доспада-Хан.

В околностите на града са намирани останки от 4-5 век пр.н.е.. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните.

В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 28 февруари 1651 година се посочва, че в Доспат (Досподлу) живеят три немюсюлмански семейства, облагани с данъка джизие.

Според Стефан Захариев към 1850 година в Доспат (Деспотово) има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци. През 1895 година Доспат е опожарен, а жителите му са преследвани и избивани от български хайдути и паравоенни формирования. По време на Балканската война войниците от 9-ти Пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратая, които служели на местен чифликчия. Ратаите били погребани в масов гроб в местността „Ратайско гробе“.

В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Доспат (Dospat).

Има данни, според които в миналото в Доспат са живели турци, работещи в административния апарат или войници във военен гарнизон в или край селото. След Руско-турската война (1877-1878) град Татар Пазарджик, към чиято кааза спадат Доспат и околните села, попада в Източна Румелия, поради което Доспат минава към Неврокопската каза, където остава до 1912 година, а след 1912 година става община в Пашмаклийска околия.

След покръстването от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Доспат е организирана чета, която да противодейства на различните хайдушки дружини. Така Доспат дава своя принос към въстанието, родило т.нар. Гюмюрджинска република. Доспатската чета действа заедно с четите от селата Ваклиново, Любча, Вълкосел и Кочан. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар. Освен това свещеникът и секретар-бирникът в селото са били убити.

Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Доспат е било съответно 932, 1026, 1394, 1884 и 2421 души.

При прокарването на Възродителния процес властите избират да сменят имената най-напред на жителите на Барутин, тъй като доспатчани били по-фанатизирани. След потушаването на страстите в Барутин населението на Доспат е изплашено и затова не се стига до сериозни инциденти. Операцията е ръководена от офицерите Зафиров и Касапов от МВР в Девин.

Селото е обявено за град с Указ 1942 на Държавния съвет на НРБ от 4 септември 1974 г. (Обн., ДВ, бр. 72 от 17.09.1974).

Коментари

Забележителности в Смолян
Интересни места около Смолян