Меню Търсене

Русокастро разкри ценни находки

русокастро

русокастро

През периода 7-8 октомври се подновиха археологическите проучвания на крепостта Русокастро, които през 2012 и 2013 г. бяха спрени поради липса на средства. Разкопките през тази година бяха финансирани от Министерството на културата на Република България, фондация „Русокастрон” и Община Камено.

Проучена беше цялата южна част на прохода, където беше открита още една бойна кула с ширина 8.2 м. Проучени бяха и двете стени на прохода-източна и западна. Проучванията на кулата-кладенец в най-ниската част на прохода доведе до неочаквани открития. Стана ясно, че дебелината на стените й са цели 2.9 м. – едни от най-монументалните градежи в Южна България. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а с най-вероятно петоъгълна форма.

При разкопките са добити изключително ценни находки. Освен богатата колекция от монети, са открити и няколко бронзови коланни апликации, които категорично са продукт на ранносредновековната българска култура. Според специалисти тези находки потвърждават голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през ІХ-Х в. На практика, подобни коланни апликации, които са чести находки в Плиска и Преслав, се откриват единствено в Русокастренската крепост в южната част на България.

По време на разкопките жителите на с. Желязово са предоставили на екипа археолози доста находки, открити от тях при земеделската им работа. От особена важност е откритият оловен печат – моливдовул, на българския цар Петър (927-969 г.). На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а на опакото – българския владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити до този момент, и първитя, намерен в Тракия. Всъщност, на юг от Стара планина има открит само един печат – от крепостта Кракра при гр. Перник. На практика, в Южна България единствено Бургаският музей вече притежава такава находка.

Коментари